Клубове за дискусии на bglesbian

Психология

назад      главна      рубрики      психология

 
   

Анелия Гишина

 

 

"Скритото" общество
 

Когато едно момиче, една жена се сблъска със “скритата” си сексуалност първото и желание е да сподели с някой, да разкаже пълната поредица “объркани” мисли, да ги подреди, до потърси и да напасне отговорите на постоянно изплуващите въпроси, да получи частица разбиране, понякога оказващо се голям лукс. Хомосексуалността е донякъде забранена сексуалност в обществото. Рискът тези момичета и жени да се сблъскат с неразбиране, обвинения, погнуса и други силни емоции при разговора и разкриването си пред някой е голям. "Скритото" обществоОще по-голям е обаче страхът им от това и те естествено търсят “себеподобни”. Силното усещане за “различие” ги тласка към “еднаквостта” на скритото общество. В това общество те със сигурност ще намерят в по-голяма степен разбиране. Води ги и евентуалното намиране на партньор в хомосексуалните среди.
Какво обаче се случва в “скритото” общество? Нормално е то да предлага – и то предлага пълния спектър разнообразни характери и личности. Подобно на цялото общество в него има и многобройни по-малки групички. Сегментирано на “лесбийки”, “гейове”, “бисексуални”, “мъжествени”, “женствени”, “истински”, “фалшиви”, “трансексуални”. Групи, компании – воюващи, разграничаващи се, обединяващи се. Различните са различни помежду си. Символът на хомосексуалността – цветовете на дъгата – символизира и разнообразието в гей обществото.
Жената, попаднала в това общество бързо намира с кого да говори. Намира отговорите на много въпроси, биват и задавани много други. Бива обвинявана, разпитвана, разбирана, упреквана, утешавана, но неизменно става част от това общество. Проблемът, подтикът довел я там – да срещне разбиране, да сподели тежката травма – е удовлетворен. Тя може без притеснения да говори за хомосексуалността, за харесването на същия пол. Определено може да заведе приятелката си там, да си намери, ако няма. Но … всичко това … в тази група, в това заведение, с тези хора … Започва да чете тематични книги, да гледа тематични филми, да се интересува от правата на хомосексуалните по целият свят, да прекарва все повече и повече време с новите си приятели. Всичко е прекрасно, проблемът е решен … но тази жена е имала приятели, интереси, занимания и увлечения преди да срещне тези хора, имала е любими заведения, музика, книги, филми, може би дори хоби. И като че ли като в театър декорите се сменят, действащите лица вече са други.
Попаднала в това общество, тайната и не е била разбулена, а просто споделена с други хора, притежаващи същата тайна. Защото разноцветното “скрито” общество има една постоянна и стабилна нишка – а именно да бъде скрито.
В сблъсъка с маргиналните
***  групи – почти винаги се сблъскваме с този проблем. В цялата декларация “Ние искаме да сме част от вас”, “Искаме права”, “Искаме да сме равни”, като че ли прозира тънкия шепот – “Ние искаме да сме точно там където сме.”
От една страна обществото си е изградило стереотипи относно хомосексуалистите, от друга страна хомосексуалната общност си е изградила стереотип относно хетеросексуалните. Обществото е преписало на маргиналните групи всички свои недостатъци, недъзи, отрицателни черти и се провъзгласило за носител на доброто, на прогреса, определящо правилата, нормите. Всички тези свойства се явяват силния двигател на хомофобията. От своя страна „скритото” общество, част от всички тези маргинализирани от обществото групи се противопоставя като си преписва всичко добро, а хетеросексуалните доста често са обявявани за неориентирани, не просветени и т.н.. Често за обръщение към хетеросексуална жена са използва умалителното и не винаги прието с добро око – хетерка. Задействал се е обратния механизъм доброто е преписано на общността, а лошото е оставено за обществото. Добрите, не искат да стават часта от лошите, не ориентираните, не познали истинската любов. Призовават за толерантност, а като че ли те често не я дават. Сливането им, разтварянето им в обществото би им отнело различността, би ги направило еднакви, отнело тяхната самоличност, уникалност. В едно толерантно и разбиращо общество, за което призовават не би имало гей-заведения, просто в нормалните няма да се гледа с лошо око на еднополовите двойки, няма да има рядко срещани тематични филми и книги, хомосексуалните няма да са на едно място. Няма да са заедно – а това и им е необходимо, за да не бъдат сами, за да има срещу какво да се изправят, и заедно да се изправят срещу своето различие, срещу собственият си страх, дифузия не съм само аз, а и той, тя, те са такива. Откритите хомосексуалисти често споделят че всъщност страховете съпътстващи тяхното разкриване и открито поведение в обществото са били пресилени спрямо реално случилите се „последствия”. „Скритото” общество обединява този страх и дава сплотеността и сигурността на общност, на група. От зората на човешката цивилизация се е зародил и инстинкта на човек да търси, създава група. Група правещ го по-силен, по-уверен. Инстинкт довел думата „общество”.
Но да се върнем на жената попаднала в това общество, където привидното разбиране е я отдалечило от скалата АЗ – ДРУГИТЕ. Прекарвайки достатъчно от времето си с новите приятели, тя не може напълно за затвори вратата на нейния живот. Тя има семейство, работа или училище, приятели и доста време което изкарва и с тях. А там нейната тайна още тежи, тежи повече заради прибавената нова тайна – скритото общество. Разкриването за което тя така е жадувала, като че ли става по-трудно. Сблъсква се с противоречивостта на девизът за откритост и наличната потайност и тъмнина в тази общност. Нейния страх се сблъсква и разлива със страховете на много хора, със страхът на цялото общество да излезе на светло.
„Скритото” общество е етап от себеразкриването и себеопознаването, но определено не последния и донякъде явяващ се най-големия капан по пътя. Страхът се засилва, а от друга страна тайната започва все повече да расте. Опасенията срещу желанията. Сценария от лъжи срещу свободата да бъдеш себе си. Пътят на групата или пътя на индивида. А пътят на „скритото” общество – група с постоянно сменящи се членове, все още лъкатуши в дебрите на тъмната гора на призраци и страх.

*** маргинален – страничен, вторичен, различен от основния, общоприетия.

април 2004г.
Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian - Всички права запазени

 

 

 

 

 
назад

 

 

eXTReMe Tracker