|
Името Nirvana чух за първи път през далечната 1996. Тогава едно момиче ми даде техния първи албум, подсмихна се и каза, че ако разбирам от музика, тази ще промени живота ми.
Да разбирам от музика? Та аз тепърва прохождах в своя собствен музикален вкус! До момента се занимавах единствено с песнопения. Хвана ме любопитството...
Върнах се у дома, захвърлих раницата, затворих се в стаята си и сложих касетата в Sony-то...
Кърт Доналд Кобейн (интересен факт е, че рожденото име на фронтмена е Kurdt) е роден на 20 февруари 1967 в Хокуейм, малко градче на 140 километра югозападно от Сиатъл. Майка му е сервитьорка, а баща му – автомеханик. Малко след раждането на Кърт, семейство Кобейн се премества в разположения близо до Хокуейм типично провинциален и сякаш забравен от Бога град – Абърдийн. Животът в градчето твърде много напомня селището от сериала на Дейвид Линч - Twin Peaks.
Кърт е единствено дете - болновато, тъжно и бледо на външен вид. Родителите му се развеждат, когато е на 7 години и по-късно Кърт признава, че никога повече не се е чувствал обичан и спокоен. Разводът на родителите му го превръща в асоциална, затворена, склонна към депресии личност, която влага много от емоционалния си заряд в текстовете и специфичното звучене на Nirvana.
След развода на родителите си, Кърт е “подмятан” между много роднини, като за известно време дори остава на улицата и живее под един мост (по-късно Nirvana правят парчето Something In The Way, посветено на този бездомен период в живота на Кърт).
На 11 години Кърт за първи път “стъпва” в света на музиката, която го завладява и се превръща в негова съдба. Момчето чува името на някаква група – Sex Pistols, чието звученето му допада веднага. След тяхното разпадане Кърт и неговият приятел Крист Новоселик, продължават да симпатизират на групи като Joy Division, пропагандиращи нихилистичния пост-пънк стил (поизчезнал от хоризонта; по-късно се появи друг стил, който се опитва да го замести – т. нар. “алтернативен” – групи като Radiohead, Placebo, Muse, ранните Blur и др.). Кърт се оформя като надарена, артистична, бореща се срещу отживелиците и закостенелостта натура.
През 1985г. Кърт напуска Абърдийн, за да си търси късмета в по –големите градове. Целта все още няма ясни очертания, но едно е сигурно – музиката е бъдещето на Кърт. Той започва да формира и разформира банди; тогава се запознава с членовете на състава The Melvins, за които работи като момче за всичко. Заедно с барабаниста им Дейл Кроувър и с Крист Новоселик, Кърт, голям почитател на канадския композитор и поет Ленард Коен, записва демокасетата “Fecal Matter” през 1986г. Скоро мястото зад барабаните заема Арън Бъркхарт. Бандата вече си има име – Nirvana, по идея на Кърт.
В края на 1988г. бандата се премества окончателно в Сиатъл и скоро след това подписва договор с местната звукозаписна компания Sup Pop. Още през декември същата година излиза първият сингъл на групата - “Love Buzz/ Big Cheese”. По това време се провеждат и записите за дебютния албум на Nirvana – “Bleach” (текствоете на песните можете да видите
ТУК), който излиза през юни 1989г. На обложката на албума, наред с останалите имена, се появява и това на някой си Джейсън Евърман, който обаче не принадлежи истински към състава. Арън Бъркхарт скоро напуска Nirvana и мястото му се заема от Чад Чънинг, и в този си вид Nirvana изнасят концерти надлъж и нашир из Щатите и Европа. Тогава една известна звукозаписна компания – Geffen – най-сетне проявява интерес към групата и през юни 1991г., Nirvana, заедно с продуцента Бъч Виг, записват албума “Nevermind” (текстовете на песните можете да видите
ТУК). Междувременно съставът е сменил още няколко барабаниста, последният от които е Дейв Гроул, свирил преди това в Scream.
Още първият сингъл от “Nevermind” – “Smells Like Teen Spirit” – изстрелва Nirvana на върха на славата. За рекордно кратко време от албума се продават 5 милиона копия! Огромният успех на Nirvana отваря вратите и за други банди като Alice in Chains, Pearl Jam, Soundgarden, а Сиатъл бързо се превръща в Мека на музиката.
Nirvana обаче приемат успеха със смесени чувства. Естествено, те се радват на признанието, но в същото време гледат на него с известно недоверие. Освен това Кърт не успява да се справи с напрежението, оказано върху него от имиджа му на блестяща звезда и се превръща в анти-герой. През февруари 1992г., Кърт заминава за Хаваите, където се жени за вече бременната вокалистка на Hole, скандалната Къртни Лав. Сватбата е добре дошла за жълтата преса, която се нахвърля върху двамата и започва да описва наркотичните им ексцесии. През август същата година Кърт е приет в клиника за лечение на наркотично зависими, малко след раждането на Франсис Бийн Кобейн.
През същата 1992г. излиза “Incesticide” (текстовете на песните можете да видите
ТУК) – колекция от редки, неиздавани до момента парчета. Кърт е направо съсипан от огромните очаквания на публиката и звукозаписната компания. Вместо да продължи да записва песни в стил хард-поп, както е правил до момента, той се затваря за три дни в едно студио с ъндърграунд-продуцента Стив Албини и двамата записват “In Utero” (текстовете на песните можете да видите
ТУК). Geffen отказват да издадат албума в този му вид и настояват Кобейн да го преработи. И до днес не е ясно какви компромиси е трябвало да направи Кърт. Самият той, в едно интервю, малко след издаването на албума, отрича да се е повлиял от исканията на звукозаписната компания: “Вярно е, че преработих две парчета – “All Apologies” “Heart-shaped Box”, но само защото аз самият не бях доволен от първоначалните им варианти... Ние винаги сме се възприемали като ъндърграунд група и никога няма да слугуваме на масовия вкус. Затова са пълна глупост слуховете, че звукозаписната компания ни е принуждавала да променяме каквото и да било!”. Това изказване и до днес се тълкува като двойно измъкване... И Nirvana поддържат имиджа си, и Geffen са чисти... В крайна сметка едва ли някога ще узнаем каква е била истината.
Nirvana издават и още няколко албума, които освен вече издавани парчета, съдържат и нови. Това са албумите: “Hormoaning EP” (текстовете на н песните можете да видите
ТУК), “From The Muddy Banks Of The Wishkah” (разглeдайте
ТУК), “Nirvana” - Best-оf Album (Вижте
ТУК), “With The Lights Out” (можете да намерите текстовете на песните
ТУК). Но може би най-ценните за феновете (аз скромно влизам в това число) неща на Nirvana са най-редките им песни. Текстовете им можете да видите
ТУК.
През 1993г. Nirvana предприема голямо турне, за участие в което като подсилващ музикант е поканен китариста Пат Смиър. През ноември същата година бандата записва едно легендарно предаване от поредицата “MTV Unplugged”, (концертът е издаден и в албум) в което като гости участват и двама от членовете на групата Meat Puppets. През пролетта на 1994г. Nirvana заминават на турне в Европа, като междувременно Кърт непрекъснато се друса. В Рим, след изтощителен концерт, той си прави коктейл от шампанско и едно извънредно силно приспивателно... (може ли да не му казвам името?) Изпада в кома, от която по-късно се събужда. Веднага около него започват да витаят слуховете, че е направил опит за самоубийство.
И ето, че на 8 април 1994г. непоправимото става – Кърт Кобейн е намерен на пода в дома си си в покрайнините на Сиатъл, прострелян в на брадичката с любимия му пистолет, подарен му от съпругата му Къртни; страстта и колекциите от огнестрелни оръжия на Кърт са добре известни на феновете (един от неговите пистолети е използван в клипа на парчето “Come As You Are”).
По това време Къртни Лав лежи в клиника за наркотично зависими, а трупът на Кърт е намерен по доста нелеп начин. Служител на фирма за алармени системи идва в дома на семейство Кобейн, за да инсталира аларма. Понеже никой не отговаря на позвъняванията на главния вход, техникът решава да използва задната врата. Там обаче също се оказва заключено и техникът започва да подозира нещо нередно. Вика полиция, чупи един от прозорците и нахлува в къщата. Вътре цари мъртва тишина... на пода във всекидневната е намерено тялото на Кърт – служителят решават, че мъжът е припаднал, докато не вижда локвата кръв. Появилите се полицаи разбиват вратата, нахлуват и също намират мъртвото тяло на Кърт, а дулото на пистолета все още е насочено към брадичката му... До трупа са намерени две писма, написани с червено мастило – до Къртни Лав и 19-месечната Франсис Бийн, и до феновете.
Писмото до Лав и Франсис Бийн, завършено с думите “I love you, I love you.”. Говори се, че същата нощ Кърт е сънувал странен сън, който на практика го подтиква да извърши отдавна замисляното самоубийство. Можете да видите писмото
ТУК, а смъртният акт можете да видите
ТУК.
Официалната дата на смъртта на Кърт Кобейн е 8 април 1994г., макар певецът да е загубил живота си три дни по-рано.
Тук е мястото да отбележа, че следващият ми материал ще бъде посветен лично на Кърт – на неговата мистериозна смърт и на лансираните версии. Повярвайте, има много неща, които да научите – неща потуляни до този момент, неудобни хора, които въпреки заплахите разкриват истината такава, каквато вярвам, че наистина е.
Само няколко месеца след смъртта на Кърт, обичната му вярна съпруга Къртни продава на търг дрехите, личните вещи, тетрадките, писмата и китарите на певеца, а с получените пари организира поредица от “обилни” надрусвания за себе си и приятели, последвани от лечения в скъпи клиники. Продадени са и трите колекции от огнестрелни оръжия на Кърт, а легендарната му жълто-кафява тениска от клипа на “Smells Like Teen Spirit” e купена срещу $475 000.
 Версиите са смъртта на фронтмена са много и различни – някои казват, че е убит като Джон Ленън, от обезумял фен, някои казват, че го е убила Къртни Лав (това е причината повечето от феновете на Nirvana да мразят Лав и групата й Hole; още повече, че те направиха “гавъри” на някои от песните на Кърт, а това засили ненавистта), някои казват, че са го убили самите Крист и Дейв, за да заграбят цялата слава. Аз лично не вярвам на нито една от тези версии, струват ми се нелепи, макар че също не симпатизирам особено на Къртни Лав. Според мен истинската причина се крие в самото писмо на Кърт – в това, че за него вече са били непосилно бреме славата и очакванията на публиката, които от един момент нататък влизат в разрез със собствените му намерения. Кърт беше истински до края – раздаде се на феновете, на групата, на съпругата и дъщеря си. Кърт остави зад себе си себе си - неповторим, самобитен, уникален, изпълнен със смисъл и истина. За мен Кърт Кобейн е гений, с риск това да ви прозвучи пресилено. Той се превърна в идол за цяло едно поколение, в модел за подражание, клиповете му приковават с провокативността си, с прецизността и абстрактната си гледна точка, текстовете му се преписват, предават, наизустяват... Тъкмо тези текстове станаха източник на идеи и вдъхновение за всички, поели по утъпканата пътека, именно дивият му, необуздан, но пълноценен до последния миг живот даде хляб на медиите, именно двусмисленото му и откровено творчество остави критиците да си блъскат главите.
Защото никой докрай не успя да разгадае явлението Nirvana.
Защото никой не дръзна да схване идеята Nirvana.
Защото всички жадно пиха от продукта Nirvana…
За своята кратка, но запомняща се шеметна 7-годишна история, Nirvana създадоха свой собствен уникален музикален свят, който приюти едно цяло поколение – приюти неговите нагласи, вкусове, недоволства... Продраният глас на Кърт Кобейн беляза бунтарското ми юношество, а впечатляващите текстове бяха настолни - култ за мен и тайфата.
Nirvana започнаха така необходимата през онези години революция на младежта към останалия свят, която показа, че музиката може да има и такова лице, че може да прокарва пътища, да хвърля мостове, да декларира и провокира, да се бунтува и да опонира. Днес тази революция става все по-гъвкава и добива нови измерения, но ако трябва да посоча приемника на Nirvana, на който в най-голяма степен мога да имам доверие, че ще продължи делото на Кърт и компания, то това е бандата Foo Fighters. Дейв Гроул намери естественото продължение на линията, на каузата, подета от Кърт. Защото беше един от Nirvana, защото беше приятел на Кърт, защото носи в себе си зрънце от неговата сила и гений, които, вярвам твърдо, завинаги ще оставят своята ярка следа в историята на съвременната мизика.
И в сърцата на почитателите.
Молим се за теб.
Винаги ще те помним и обичаме.
Почивай в мир, Кърт.
(1967 – 1994г.)
април
2005 г.
Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian - Всички права
запазени |
